Оркестър „Хоро“ – Русе

[1] Дунавско дайчово хоро 3’29“
[2] Ловешко хоро 3’02“
[3] Трайковска ръченица 3’16“
[4] Влязла е Тинка в градинка 2’10“
[5] Залюбил Кольо 2’18“
[6] Койчовата 3’06“
[7] Дългата 4’28“
[8] Право северняшко хоро 2’54“
[9] Залюбил Тодор 2’29“
[10] Моме, Елено, Елено 2’52“
[11] Великово хоро 2’57“
[12] Петровско еленино 3’52“
[13] Радка си платно белеше 2’16“
[14] Залюбих си две моми 3’09
[15] Любомирово хоро 2’54“
[16] Кавал свири 2’32“
[17] Залюбили се двама млади 2’04“
[18] Моминска ръченица 2’20“
[19] Кацеловска ръченица 4’10“
[20] Бавна идилия, Берковско хоро 3’53“
DDD 60’14“

Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикалнофолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър „Хоро“ от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом – дунавско градче в Северозападна България. Това обяснява и северняшките мотиви в някои от хората. Независимо от класическото си музикално образование (завършил е Музикалната академия в гр. София със специалност кларинет), той винаги е свирил само българска народна музика. Така създава и най-добрия северняшки оркестър, който в дългогодишнат.