Бистришките баби и техните внучки

GD232 Бистришките баби и техните внучки

Автентичен фолклор

12,00 лв.

Допълнителна информация

[1] Гел Яно 3’32“
[2] Пуна градина 1’31“
[3] Огрея звезда 4’08“
[4] Пи момче вино 1’26“
[5] Николо, море Николо 3’19“
[6] Бегала Неда 2’19“
[7] Моме Яно 4’03“
[8] Йовано, Йованке 1’53“
[9] Две ми гори 4’06“
[10] Седна лудо да вечера 1’17“
[11] Мало село рано вечерало 3’46“
[12] Митра пере на реката 2’05“
[13] Гора яздат китени сватове 2’29“
[14] Бели шаторе 0’45“
[15] Изврело вино 0’49“

[16] Пчелице медна, илядна 1’13“
[17] Би що би лето минало 3’38“
[18] Дана конье прибирала 1’47“
[19] Дона биле брала 2’10“
[20] Тодора лиляк кършила 1’28“
[21] Слънце зайде, роса падна 1’26“
[22] Слънцето трепери 1’14“
[23] Неделя на друм жънала 2’36“
[24] Покарала бела Неда 2’50“
[25] Тодоро ле, бела Радо 1’39“
[26] Кате ле, моме убава 2’31“
[27] Що е арно у наше село 2’26“
[28] Смин девойче 1’52“
[29] Жънала е Яна 2’22“
[30] Дала ме мама 2’33“
DDD 69’58“

Песните от Бистрица са за всякакви житейски случаи. И макар че днес част от обичаите не се практикуват, жителите му продължават да ги пеят и пазят. Особено голяма заслуга за съхраняването им има групата на Бистришките „баби“, основана през 1939 г. „Бабите“ са популярни и обичани не само в Шоплука и България, но имат и международна известност – гостували са в Англия, Франция, Италия, Германия, Белгия, САЩ. Удостоени са престижната „Европейска награда за народно изкуство“, присъдена им от фондация „Алфред Тьопфер“, гр. Хамбург.

В границите на голяма София е Бистрица – едно уникално селище със стара и запазена селска традиционна култура. Неговият фолклор е част от фолклора на Средна Западна България, характерен преди всичко с двугласното музициране, с инцидентни тригласни звукосъчетания. Това многогласие е първично и най-често съседни тонове звучат едновременно в учудваща хармония. Тази невероятна звучност преобръща представите за класическото многогласие и изненадва с необичайната естественост и лекота, с която все пак слушателят я приема.