[1] Гел Яно 3’32“ [2] Пуна градина 1’31“ [3] Огрея звезда 4’08“ [4] Пи момче вино 1’26“ [5] Николо, море Николо 3’19“ [6] Бегала Неда 2’19“ [7] Моме Яно 4’03“ [8] Йовано, Йованке 1’53“ [9] Две ми гори 4’06“ [10] Седна лудо да вечера 1’17“ [11] Мало село рано вечерало 3’46“ [12] Митра пере на реката 2’05“ [13] Гора яздат китени сватове 2’29“ [14] Бели шаторе 0’45“ [15] Изврело вино 0’49“ |
[16] Пчелице медна, илядна 1’13“ [17] Би що би лето минало 3’38“ [18] Дана конье прибирала 1’47“ [19] Дона биле брала 2’10“ [20] Тодора лиляк кършила 1’28“ [21] Слънце зайде, роса падна 1’26“ [22] Слънцето трепери 1’14“ [23] Неделя на друм жънала 2’36“ [24] Покарала бела Неда 2’50“ [25] Тодоро ле, бела Радо 1’39“ [26] Кате ле, моме убава 2’31“ [27] Що е арно у наше село 2’26“ [28] Смин девойче 1’52“ [29] Жънала е Яна 2’22“ [30] Дала ме мама 2’33“ DDD 69’58“ |
Песните от Бистрица са за всякакви житейски случаи. И макар че днес част от обичаите не се практикуват, жителите му продължават да ги пеят и пазят. Особено голяма заслуга за съхраняването им има групата на Бистришките „баби“, основана през 1939 г. „Бабите“ са популярни и обичани не само в Шоплука и България, но имат и международна известност – гостували са в Англия, Франция, Италия, Германия, Белгия, САЩ. Удостоени са престижната „Европейска награда за народно изкуство“, присъдена им от фондация „Алфред Тьопфер“, гр. Хамбург.
В границите на голяма София е Бистрица – едно уникално селище със стара и запазена селска традиционна култура. Неговият фолклор е част от фолклора на Средна Западна България, характерен преди всичко с двугласното музициране, с инцидентни тригласни звукосъчетания. Това многогласие е първично и най-често съседни тонове звучат едновременно в учудваща хармония. Тази невероятна звучност преобръща представите за класическото многогласие и изненадва с необичайната естественост и лекота, с която все пак слушателят я приема.