[1] Сърцето ми плаче 5’14“
[2] Песен за цветарката 3’46“
[3] Ето, отдолу се задава 4’49“
[4] Сватбарски танц 2’44“
[5] Очите говорят 4’31“
[6] Яви ми се на сън 5’29“
[7] Софийски танц 2’55“
[8] Не знам, Господи, не знам 5’49“
[9] Не се сърди, момиче 4’38“
[10] Сън 5’48“
[11] Стара циганка ми каза 4’54“
[12] Несподелена любов 2’39“
[13] Влахички танц 2’18“
DDD 55’34“
Произходът на ромите се корени в древността. За тяхна прародина се счита Индия, но след V в. от н.е. те се разселват по света. В Европа идват между ІХ и ХІ в. – първо на Балканите, а през ХV в. – и в останалата част на континента. Съвместният живот с различни етнически общности, безспорно е повлиял върху тяхната култура, но и днес много елементи от спецификата и характерните черти на музиката и танците им са съхранени, особено – на Балканите. Затова и всяка програма с циганска музика от този регион се посреща с много голям интерес.
Сред представителите на българските цигани има много елитни музиканти, изявяващи се еднакво добре в музиката на всички етноси. Един от най-ярките познавачи и изпълнители на циганска музика е Анжело Маликов – композитор, аранжор, диригент, педагог, виртуозен цимбалист. В България Маликов работи много активно за популяризирането на автентичната циганска музика. Той е сред основателите на престижния форум на ромската музика в България – Ромфест в Стара Загора. Освен това, той е създател на Юношески ромски ансамбъл в София. Така приобщава към ромските традиции и най-малките.