Дмитрий Шостакович ⋅ Симфонии, vol.2

Symphony No. 8 in C minor, Op. 65 (1943)
[1] Adagio. Allegro non troppo. Adagio 28’41’’
[2] Allegretto 6’32’’
[3] Allegro non troppo 6’21’’
[4] Largo 11’38’’
[5] Allegretto 13’33’’
DDD: 66’47’’

Колекцията Дмитрий Шостакович – Симфонии продължава със Симфония No. 8 в до минор, опус 65. Написана за кратко време (за малко повече от два месеца през лятото на 1943 г.), творбата е представена пред публика за първи път на 4 ноември същата година от Симфоничния оркестър на СССР и диригента Евгени Мравински. По мнението на Исаак Гликман – близък приятел на композитора, тя е „най-трагичното произведение”. Самият Шостакович обаче я определя като „оптимистично, жизнеутвърждаващо произведение”, въпреки „многото вътрешни конфликти – и трагични, и драматични…”. Но за мнозина симфонията не е достатъчно оптимистична, за да служи като пропаганда и след указ на Жданов от 1948 г. тя фактически е забранена за осем години. Връщането й на сцената е през 1956 г. с изпълнението на оркестъра на Московската филхармония под диригентството на Самуил Самосуд.

Трудната съдба на симфонията всъщност отразява трудната съдба на автора й. Но думите на великата руска поетеса Анна Ахматова много точно определят значимостта му в световния музикален живот: „Шостакович е гений и нашата епоха, разбира се, ще бъде наречена епоха на Шостакович.”