GD107 Български народни танци

[1] Балканджийско хоро – 7/16 2’41“
[2] Бавна песен и Дросалийско хоро – 2/4 3’30“
[3] Дайчово хоро – 9/16 3’02’’
[4] Буенек – 2/4 3’13“
[5] Македонски вихър – 9/16 3’09“
[6] Право шопско хоро – 2/4 2’58“
[7] Сашова ръченица – 7/16 2’30“
[8] Бучимиш – 15/16 3’21“
[9] Делчово хоро – 2/4 4’25“
[10] Хумореска – 4/4 4’42“
[11] Тонина ръченица – 7/16 2’24“
[12] Опас – 2/4 2’44“
[13] Вретенарска ръченица – 7/16 2’59“
[14] Тополовско хоро – 2/4 3’12“
[15] Пайдушко хоро – 5/16 2’43“
[16] Ямболска ръченица – 7/16 2’58“
[17] Крушовенско хоро – 9/16 4’15“
[18] Право мизийско хоро – 2/4 3’18“
DDD 58’50“

В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение – да съпровожда. Хората са се играели задължително в неделя или по празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора  Опас, Сборенка, Ръка , Тропанка  и т.н. са съпровождани от копанка. Гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни (в най-южната част). В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н.

С масовото навлизане на западноевропейската музикална култура, в бита навлизат и някои от инструментите най-близки до българската душевност – кларинет, цигулка, акордеон… Техните технически възможности предизвикват небивал подем в развитието на инструменталната музика.  Това от своя страна провокира майсторството и на народните музиканти. Днес еднакво блестящи виртуози можем да чуем и на народни и на т.нар. модерни инструменти. Някои от тях ще чуете в този компактдиск. Част от хората са автентични, а останалите са обработени от известните майстори : Коста Колев, Христофор Раданов, Кръстьо Димов, Георги Петров, Александър Райчев, Ангел Вангелов, Делчо Митев, Валентин Янков, Димитър Лавчев, Иван Бойчев.