Aнсамбъл „Добруджа“ и Костадин Бураджиев

[1] Сюита за добруджанска тройка 3’52“
[2] Седнал ми Дамян чорбаджи 4’14“
[3] Пловдивско хоро 3’48“
[4] Че да ти купим бела сеица 4’14“
[5] Бре Петрунко 1’20“
[6] Хоро за кавал 4’00“
[7] Гълъби гукат 4’25“
[8] Празнична сюита 3’44“
[9] Сюита от чалъковски мелодии 4’57“
[10] Зьомни ма, зьомни, момне ле 2’36“
[11] Концертна пиеса за народен оркестър 5’38“
[12] Ръченик с шиници 2’29“
[13] Янкин брат Янки думаше 3’56“
[14] Бръсни цървул 2’41“
[15] Северняшки мотиви 6’27“
DDD 57’14“

Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийскобалканджийски стил, между традиционни музикални инструменти (копанка, гайда, кавал, тъпан) и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симбиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране.

Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл „Добруджа“ в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и в звукозаписите.

Още с първата сюита се потапяме в добруджанската атмосфера с типичната само за този край формация: хармоника, копанка и гайда. А останалите инструментални творби и песни допълват картината от Добруджа. Изпълнителите с лекота претворяват фолклора и от други региони – Родопи, Средна западна България, Тракия и Северняшката област.