GD151 Френска музика · Пиано и виолончело

HENRI DUPARC
Sonate pour violoncelle et piano (1867)
[1] Introducton – presto appassionato 6’05“
[2] 2e mouvement 1’51“
[3] Andante furioso 5’05“
[4] Romance de Mignon 5’17“
FRANCIS POULENC
Sonate pour violoncelle et piano
[5] Allegro – tempo di marcia 5’23“
[6] Cavatine 5’48“
[7] Ballabile 3’05“
[8] Finale 6’03“
DDD 38’37“

Виолончелистът Робeн Клаврьо и пианистът Борис Неделчев представят творби на двама не особено известни в България композитори – Анри Дюпарк и Франсис Пуленк. Първият е свързан с епохата на френския романтизъм, вторият е творец на ХХ век, един от прочутите музиканти на френската „Шесторка“.

Сонатата за чело на Дюпарк е великолепна творба, излята с цялата искреност и непосредственост на чувството, което притежава младеж на 19 години, възпитан в големите френски традиции, сам станал техен продължител. Майсторски написаната виолончелова партия предоставя благодатни възможности за разкриване емоционалната същност на интерпретатора. От записа се усеща не само темперамента на автора, но и на изпълнителя – челист с чудесен тон, виртуоз, който кара челото да пее.
Също както и в „Романс на Миньон“, сонатата на Пуленк е написана в период на творческа зрялост, след редица произведения, превърнали композитора в личност със световна слава. Четирите части носят оригинални наименования – свидетелство за жанровия произход и съдържанието им. Произведението поразява с блясъка и вихреността, с точно намерените съотношения темпо-настроение, мелодичност-речитативност, ритъм-емоция.