Макс Регер · Клавирни творби

[1] Prelude and Fugue (Präludium und Fuge), Op. 99, e moll 8’39“
Andante. Quasi adagio
[2] Sonatine,Op. 89, No. 4, a moll 16’02“
Allegro. Andante. Allegretto con moto
[3] Five Humoresques (Fünf Humoresken),Op. 20 14’53“
Allegretto grazioso. Andante (con grandezza).
Andantino grazioso. Prestissimo assai. Vivace assai
[4] Episodes (Episoden),Op. 115 25’45“
Andante. Andante con moto. Allegretto. Andante sostenuto
Larghetto. Vivace. Vivace quasi presto. Vivace
DDD 65’36“

Компактдискът представя един почти непознат за българския любител на клавирната музика автор – Макс Регер. Още преди 70 години немският композитор Арнолд Шьонберг го признава за гений, но същевременно подчертава, че „малко се знае за него“. Днес думите на Шьонберг продължават да са валидни и затова, че Регер продължава да не е сред особено популярните композитори. Може би, защото Регер твори в епоха, когато в музикалното изкуство има най-разнообразни направления, често отричани или забравяни. Сам той попада ту във водите на късния романтизъм, ту се потапя в глъбините на бароковата полифония и естетика, търсейки нов път в музиката.

Пианистът Димитър Цанев, изпълнител на цяла редица произведения на Регер, подрежда в настоящия компактдиск образци и от двата типа: например Прелюд и Фуга оп. 99, изграден безупречно в бароков полифоничен маниер, Епизоди оп. 115 с романтични изблици на една нежна душа, развълнувана и заслушана в собствените си трепетни изживявания или Сонатина оп. 89 No. 4, чиито мащаби и структури подсказват началото на неокласицизма в музиката. Великолепни са и Петте хуморески оп. 20 с тяхната капризна мелодична линия, с постоянните контрасти в динамика, темпо и метроритмика. С майсторство и много деликатност в нюанси и звукови цветове Димитър Цанев разплита Pегеровия разказ. Изпълнението му е дълбоко и много стилно. Пианистът изтегля в красиви линии музикалните теми, подчертава необикновените обрати в хармоничния план, а всичко е организирано по един строго логичен ред в музика, която увлича и се харесва.