GD293 Глас от Странджа · Калинка Згурова

[1] Ходите, холан, ходите 3’52“
[2] Снощи съм дума позачул 2’15“
[3] Похвалила сей Марийка 2’05“
[4] Петко на Рада пръстен даде 2’33“
[5] На личен ден Гергьовден 2’25“
[6] Кондолов, страшен комита 3’52“
[7] Димитър дума Вълкана 2’59“
[8] Я ми беше драго, Стано 2’29“
[9] Милой, добро, Лазаре 2’14“
[10] Ябълко, да се разцветиш 3’51“
[11] Пею в дюгенет седеше 2’51“
[12] Седи Рада в градинчица 2’15“
[13] Руса мома росен брала 2’20“
[14] Дай ми, мамо 3’54“
[15] Марийка ходи за вода 2’55“
[16] Поседи, любе, таз зима 4’10“
[17] На хубавият Великден 2’53“
[18] Наште искат да ме главят 2’14“
[19] Дума, мале, ше питам 2’40“
[20] Поди ме, бакьо, оглави 2’16“
[21] Кога се двама драговат 2’37“
[22] Не бързай, Вълкано 3’16“
[23] Ний сме си два слюбника 2’22“
Total: 65’10“

Една от най-характерните и ярки певици от Странджа е Калинка Згурова. Наследница на богата семейна традиция, тя не само съхранява и популяризира старинните песни, но създава и свои, както векове наред са ги създавали незнайните й предшественици. Калинка Згурова е била солистка на ансамбъл „Пирин” – Благоевград, но най-дълго време е била в ансамбъла на Българското национално радио, „Мистерията на българските гласове” и вокално трио „Зорница”.

В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект.  Различните култури естествено влияят и така се оформя специфичният странджански музикалнофолклорен диалект. До средата на ХХ век местните жители почти не са напускали селищата си и това е запазило за по-дълго време традиционните форми на бит и фолклор. Затова и странджанските изпълнители звучат така самобитно!