GD299 Духов оркестър

[1] Дунавско хоро 3’42“
[2] Добруджанско хоро 4’00“
[3] Веселото Санче 3’49“
[4] Весело сърце 2’35“
[5] Самоковско хоро 3’29“
[6] Право хоро 3’16“
[7] Грънчарско хоро 4’38“
[8] Звезден полет 4’54“
[9] Крушовенско хоро 4’17“
[10] Право мизийско хоро 3’22“
[11] Бутовско хоро 3’43“
[12] Врачанско хоро 4’07“
[13] Михайловградско хоро (еленино) 3’23“
[14] Горнооряховско хоро 4’06“
[15] Търновско хоро 4’08“
Total: 57’35“

След представянето на тамбурата, зурната и гайдата (GD278, GD276, GD106), поредицата продължава с хора и ръченици за духов оркестър. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник!

Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. Много от тогавашните български композитори създават творби за духов оркестър на фолклорна основа. Но най-големият майстор си остава Дико Илиев. След участието си в Балканската и Първата световна война, той започва да композира хора, като всички те и досега са любими на поколения българи.  Дико Илиев има щастливата съдба да стане неделима част от българския музикален фолклор от градски тип. След него млади и добре подготвени музиканти продължават делото му.
Така духовите оркестри се „снародняват” и днес те са вече част от българското музикално-фолклорно наследство.