GD313 Многая лета · Православни песнопения

[1]Верую 4’04’’
[2] Все упование мое 3’11’’
[3] Полиелей 4’31’’
[4] Во царствии Твоем. Прийдите поклонимся 5’42’’
[5] Херувимска песен и Яко да Царя 5’09’’
[6] Да исправится молитва моя 4’29’’
[7] Душа Господная – Арменска литургия 4’23’’
[8] Хвалите Господа с небес 5’53’’
[9] Благообразний Йосиф 8’07’’
[10] Исае, ликувай. Свети мъченици. Слава на Теб, Христе Боже 2’22’’
[11] Блажен муж 4’43’’
[12] Тебе поем 3’03’’
[13] Отче наш 4’30’’
[14] Многолетие 2’57’’
DDD 63’10’’

Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. До края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. властва византийската музика въпреки периодичната съпротива на различни групи от обществото. До нас са достигнали малко паметници, които обаче показват, че е имало опити за създаване на българска църковна музика.

Днес песнопенията на Добри Христов, Петър Динев, Апостол Николаев-Струмски и др. са неотменна част от службите в църквата наред с руските на Александър Гречанинов, Павел Чесноков, Николай Бахметиев…