GD329 Енрике Гранадос ⋅ Людмил Ангелов, пиано

Doce Danzas Españolas
[1] Danza No. 1 in G major (“Galante”) 3’03’’
[2] Danza No. 2 in C minor (“Oriental”) 5’02’’
[3] Danza No. 3 in D major (“Fandango”) 4’00’’
[4] Danza No. 4″Villanesca”, in G major 6’11’’
[5] Danza No. 5 in E minor (“Andaluza”) 4’16’’
[6] Danza No. 6 in D major (“Rondalla aragonesa”) 3’58’’
[7] Danza No. 7 “Valenciana”, in G major 4’47’’
[8] Danza No. 8 in C major (“Sardana”) 3’37’’
[9] Danza No. 9 in B blat major (“Romántica”) 4’56’’
[10] Danza No. 10 inG major (“Melancólica”) 5’11’’
[11] Danza No. 11 in G minor (“Arabesca”) 7’04’’
[12] Danza No. 12 in A minor (“Bolero”) 5’55’’
[13] Moresque y Canción árabe 8’18’’
DDD 66’24’’

Пианистът Людмил Ангелов винаги изненадва с интересни програми. Досега за „Гега Ню” е записал три: с ронда и вариации от Шопен (GD135), с творби от Рихард Щраус (GD196) и заедно с цигуларя Веско Ешкенази – произведения от Прокофиев, Шостакович и Шчедрин (GD269).
Това издание се посреща с голям интерес от ценителите на клавирната музика. Още повече, че Енрике Гранадос е един от най-изтъкнатите испански композитори. Започнал да пише Танците още през 1883 г., едва през 1900 г. те добиват окончателен завършек. Изборът на Людмил Ангелов да запише тези произведения не е случаен. Според най-новите изследвания на творчеството му, само два от танците носят оригиналните си заглавия (№ 4 и № 7). Останалите очевидно са дадени от издателите. Последните две пиеси – Мореска и Арабска песен – са издадени през 1890 г. и носят определена ориенталска атмосфера.