GD352 Не бързай, Слънчо ⋅ Стефан Кънев

[1] Стоян Драгана думаше 4’35’’
[2] Недо льо 1’30’’
[3] Пиеса за кавал и оркестър 3’05’’
[4] Бегала e Вена 2’40’’
[5] Вечеряй, Радо 2’15’’
[6] Руменка ходи за вода 2’50’’
[7] Не бързай, Слънчо 3’18’’
[8] Кайряшка тропанка 2’10’’
[9] Три бюлбюла пеят 3’50’’
[10] Пиле през гора прифоркна 2’00’’
[11] Крайдунавска ръченица 1’54’’
[12] Отдолу ми иде хубава Рада 2’53’’
[13] Беглик се сбира 2’32’’
[14] Снощи си минах, мале ле 2’10’’
[15] Защо си, горо, кахърна 3’20’’
[16] Мър, момиче, мър, гидийче 3’15’’
[17] Тежко му, мамо, който люби две моми 2’23’’
[18] Леле, Яне 3’06’’
[19] Стар свекър Янки думаше 2’25’’
[20] Очи, черни очи 3’30’’
Total: 52’21’’

В областта на класическата обработка на българска народна музика името на Стефан Кънев (1930 – 1991) се свързва с едни от най-изящните и образни песенни и инструментални шедьоври. С академично музикално образование (оперно пеене, композиция, музикална теория и педагогика), той попада в света на народното творчество случайно, но творческият му път се свързва с фолклора до края на живота му. А със Стефан Кънев свързват съдбата си най-ярките и обичани народни изпълнители и състави. Няма певец или инструменталист от втората половина на ХХ век, който да не се е обръщал към композитора. Така се раждат истински бисери като: „Недо льо”, „Три бюлбюла пеят”, „Очи, черни очи”, „Не бързай, Слънчо” и още стотици други, част от които ще чуете в тази своеобразна панорама на любими изпълнители, песни и мелодии.