GD378 Глас oт Тракия · Елена Граматикова

[1] Какво се хоро виеше 2’25’’
[2] Намислил Стоян да иде 3’28’’
[3] Събрали ми са, отбрали 4’56’’
[4] Тръгнали са ми, тръгнали 3’16’’
[5] Елено, моме хубава 3’19’’
[6] Съни сънувах, мамо ма 4’29’’
[7] Беглик се сбира 2’35’’
[8] Кажи, Янко, кажи 4’58’’
[9] Петко на Рада пръстен даде 2’54’’
[10] В село хайдути слязоха 5’39’’
[11] Рано рани, моме ле 3’38’’
[12] Отиде Стана за вода 1’51’’
[13] Баба Зорница думаше 3’02’’
[14] Викала Янка меджия 2’27’’
[15] Отгоре, мамо, слизаха 3’19’’
[16] Рада си платно тъчеше 4’53’’
[17] Яно, Янке, ваклушанке 2’55’’
[18] Триста са пушки пукнали 5’50’’
DDD: 65’52’’

Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Безброй са концертите, в които е участвала като дългогодишна солистка на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци – гр. Ямбол. 36 години от творческата й кариера преминават там. И както някога по-опитните предавали на по-младите своите умения и опит, така и певицата посвещава години на педагогическата работа с талантливи деца от музикалните училища в Котел, Широка лъка и Музикалната академия в Пловдив.

За заслугите си тя получава различни награди, златни медали и държавни отличия. Но поетът Марко Недялков като че ли най-точно предава мнението на нейните почитатели: „…Времето е оценило таланта на Елена, може би един ден името й ще се превърне в легенда, защото тя е олицетворение на хубавата, вечната народна песен.“