GD386 Дмитрий Шостакович ⋅ Симфонии, vol. 7

Symphony No. 9 in E flat Major, Op. 70
[1] Allegro 05:27
[2] Moderato 06:57
[3] Presto 02:38
[4] Largo 03:23
[5] Allegretto-Allegro 06:52
DDD 25: 17
Symphony No. 10 in E minor, Op. 93
[6] Moderato 23:36
[7] Allegro 04:2
[8] Allegretto 12:17
[9] Andante-Allegro 12:01
DDD 52:16

През 1943 г. властите поръчват на Шостакович да напише произведение, което да възпее Съветския съюз и бъдещата победа. Композиторът приема и обявява, че ще напише голяма симфония с хор, подобна на Деветата симфония на Бетовен. Когато през 1945 г. войната приключва, вместо грандиозен апотеоз на победата и Сталин, на 3 ноември 1945 г., на откриването на 25-я сезон на Ленинградската филхармония с Евгений Мравински, прозвучава камерна симфония, която композиторът определя като „въздишка на облекчение след мрачни и трудни времена с надежда за бъдещето“.  Произведенията на Шостакович са заклеймени (за пореден път) като формалистични и вредни, а композиторът е уволнен от Московската консерватория. До 1953 г. се издържа, като създава предимно филмова музика, „съветски“ произведения, песни, съчинения за деца, камерни творби.

Смъртта на Сталин го връща към активна творческа работа и на 17 декември 1953 г. е премиерата на Десетата симфония, оп. 93 отново с Ленинградската филхармония и Евгений Мравински. Не е ясно кога точно е създадена: според писма на композитора – между юли и октомври 1953 г.; според пианистката Татяна Николаева – през 1951 г., а ескизи от архивните материали на Шостакович посочват 1946 г. Но споровете за годината на създаване не променят факта, че симфонията е едно от неговите най-драматични и философски произведения. Тук доброто и злото, смисълът на човешкото съществуване, борбата и изходът от нея са основните идеи в творбата.