[1] Криво садовско хоро 2:40
[2] Странджански мелодии 4:17
[3] Сашова ръченица 2:31
[4] Дълго хоро 3:29
[5] Македонски вихър 3:11
[6] Бучимиш 3:03
[7] На трапеза и Ситно граовско хоро 3:38
[8] Пайдушко хоро 3:00
[9] Дайчово хоро 3:29
[10] Харамийско хоро 3:30
[11] Жеравненска ръченица 3:41
[12] Граовско (Каково) хоро 3:13
[13] Пайдушко хоро 2:42
[14] Ганкино хоро 3:13
[15] Тракийски мотиви 3:11
[16] Хасковски мелодии 5:46
[17] Вятър 3:36
DDD 58:18
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти – акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията „Музикалните инструменти в България“ продължава със записи на акордеон.
В българската фолклорна музикална традиция акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. След 40-те години на миналия век инструментът вече се налага като „народен“, а музикантите пренасят характерните особености на българските фолклорни области в изявите си. Много са изпълнителите, които допринасят за популяризирането на акордеона във фолклорната музика. Част от тях са включени в това издание и представят различните етапи в развитието на акордеонното свирене.